Може би...
на Мая Нарлиева
Боли те, зная... Толкова непоносимо те боли!...
Дори не зная колко… всъщност нямам никаква представа.
Не позволяваш на оловното небе да завали.
И в ада да се срути, все едно ти е - ще го оставиш!…
Но как ли би могла от там да литнеш и да се докоснеш
до онзи, който девет месеца в утробата ти расна?
Сега живее той в най-светлите селения на Господ!...
Нима далеч от него ще останеш - в мрачните пространства?!...
Боли те, зная...Толкова непоносимо те боли!...
Дори не позволяваш на сърцето ми да те докосне.
Но някой ден дъждът оловен може би ще завали!…
И може би все пак ще позволиш да те прегърне Господ…
Албена Димитрова
2.12.2019.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
