на Мая Нарлиева
Боли те, зная... Толкова непоносимо те боли!...
Дори не зная колко… всъщност нямам никаква представа.
Не позволяваш на оловното небе да завали.
И в ада да се срути, все едно ти е - ще го оставиш!…
Но как ли би могла от там да литнеш и да се докоснеш
до онзи, който девет месеца в утробата ти расна?
Сега живее той в най-светлите селения на Господ!...
Нима далеч от него ще останеш - в мрачните пространства?!...
Боли те, зная...Толкова непоносимо те боли!...
Дори не позволяваш на сърцето ми да те докосне.
Но някой ден дъждът оловен може би ще завали!… ...