18 may 2024, 0:08  

Може би и аз не съм добре

  Poesía
970 13 20

Може би и аз не съм добре,

може би съм още твърде малка,

вятърко в косите ми щом спре,

връзвам му зеленото си шалче

 

точно под немирния бретон.

Луд е с колелото на баира

и с торба от щъркел – пощальон

да лети и обич да събира...  

 

Сигурно е хванал махмурлук,

жали се на тъжната флигорна.

Сбутах го – щурецът не е глух,

той си кара –  долно ре и горно.

 

Сякаш, че за слънцето скърби,

беше се заклел, че ще го пази

или е от шетане разбит,

претарашил птичите первази.

 

Може би и аз не съм добре,

с ключа сол отключвам си луната,

цяла нощ небето е море,

сутрин – джаз и плочата позната...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси, Виолета.
  • Такова е положението
    Много готино!
  • А, и ти ли го гледаш това предаване, Жоро... Мерси, че ме почете и лек ден
  • Всички не сме добре 😊
    Поздравявам те.
  • Благодаря ви, Ирен и Мария! Да сме здрави и да имаме поводи за усмивка. Тази сутрин прочетох един стих, който много ми хареса и ще го споделя с вас:

    "Всъщност, не вали. Небето слиза при Земята по стълбичка от дъжд.
    И гали с пръстчета тревата ѝ, по-пухкава от плюш.
    Земята днеска е момиче, Небето е момче. И те, изглежда, се обичат.
    (Държат се за ръце.) Земята сваля срамежливо вечерната си дреха.
    Небето цяло се разлива от нежност във ръцете ѝ.
    И после дълго се прегръщат, затворили очи.
    А всички хора, скрити в къщите, си мислят, че вали..." Caribiana

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...