Може би и аз не съм добре,
може би съм още твърде малка,
вятърко в косите ми щом спре,
връзвам му зеленото си шалче
точно под немирния бретон.
Луд е с колелото на баира
и с торба от щъркел – пощальон
да лети и обич да събира...
Сигурно е хванал махмурлук,
жали се на тъжната флигорна.
Сбутах го – щурецът не е глух,
той си кара – долно ре и горно. ...