18.05.2024 г., 0:08  

Може би и аз не съм добре

967 13 20

Може би и аз не съм добре,

може би съм още твърде малка,

вятърко в косите ми щом спре,

връзвам му зеленото си шалче

 

точно под немирния бретон.

Луд е с колелото на баира

и с торба от щъркел – пощальон

да лети и обич да събира...  

 

Сигурно е хванал махмурлук,

жали се на тъжната флигорна.

Сбутах го – щурецът не е глух,

той си кара –  долно ре и горно.

 

Сякаш, че за слънцето скърби,

беше се заклел, че ще го пази

или е от шетане разбит,

претарашил птичите первази.

 

Може би и аз не съм добре,

с ключа сол отключвам си луната,

цяла нощ небето е море,

сутрин – джаз и плочата позната...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, Виолета.
  • Такова е положението
    Много готино!
  • А, и ти ли го гледаш това предаване, Жоро... Мерси, че ме почете и лек ден
  • Всички не сме добре 😊
    Поздравявам те.
  • Благодаря ви, Ирен и Мария! Да сме здрави и да имаме поводи за усмивка. Тази сутрин прочетох един стих, който много ми хареса и ще го споделя с вас:

    "Всъщност, не вали. Небето слиза при Земята по стълбичка от дъжд.
    И гали с пръстчета тревата ѝ, по-пухкава от плюш.
    Земята днеска е момиче, Небето е момче. И те, изглежда, се обичат.
    (Държат се за ръце.) Земята сваля срамежливо вечерната си дреха.
    Небето цяло се разлива от нежност във ръцете ѝ.
    И после дълго се прегръщат, затворили очи.
    А всички хора, скрити в къщите, си мислят, че вали..." Caribiana

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...