18.05.2024 г., 0:08  

Може би и аз не съм добре

968 13 20

Може би и аз не съм добре,

може би съм още твърде малка,

вятърко в косите ми щом спре,

връзвам му зеленото си шалче

 

точно под немирния бретон.

Луд е с колелото на баира

и с торба от щъркел – пощальон

да лети и обич да събира...  

 

Сигурно е хванал махмурлук,

жали се на тъжната флигорна.

Сбутах го – щурецът не е глух,

той си кара –  долно ре и горно.

 

Сякаш, че за слънцето скърби,

беше се заклел, че ще го пази

или е от шетане разбит,

претарашил птичите первази.

 

Може би и аз не съм добре,

с ключа сол отключвам си луната,

цяла нощ небето е море,

сутрин – джаз и плочата позната...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, Виолета.
  • Такова е положението
    Много готино!
  • А, и ти ли го гледаш това предаване, Жоро... Мерси, че ме почете и лек ден
  • Всички не сме добре 😊
    Поздравявам те.
  • Благодаря ви, Ирен и Мария! Да сме здрави и да имаме поводи за усмивка. Тази сутрин прочетох един стих, който много ми хареса и ще го споделя с вас:

    "Всъщност, не вали. Небето слиза при Земята по стълбичка от дъжд.
    И гали с пръстчета тревата ѝ, по-пухкава от плюш.
    Земята днеска е момиче, Небето е момче. И те, изглежда, се обичат.
    (Държат се за ръце.) Земята сваля срамежливо вечерната си дреха.
    Небето цяло се разлива от нежност във ръцете ѝ.
    И после дълго се прегръщат, затворили очи.
    А всички хора, скрити в къщите, си мислят, че вали..." Caribiana

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...