5 ene 2008, 6:48

Може би те имах 

  Poesía » De amor
841 0 25

Написах го след като прочетох стиха на Незабравима - "Следистинно"

п. п. Креми, нямаше как да не ми дойде музата!!!

 

Може би те имах... В миг на мимолетност,

когато ти до мен камбанено заспиваше,

а сутрин ти поднасях тихичко кафето.

(Дори това ме правеше щастлива).

И нетърпеливо, отброявах глухи часовете.

Жадувах само трепетно да те докосна,

на прага ми пристъпил и макар без цвете.

(Аз не задавах никога въпроси!)

Не попитах за онази страст. Със времето

дали не бе отлитнала със ветровете?!...

Вярвах в тихата любов. И даже в бремето,

а с него поникнаха и страховете.

Може би те имах... В миг на мимолетност

или бях повярвала във глупави желания.

Не ме боли! Изтръгната съм от човека,

не успял да се пребори със мълчанието.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??