Може би те имах
Написах го след като прочетох стиха на Незабравима - "Следистинно"
п. п. Креми, нямаше как да не ми дойде музата!!!
Може би те имах... В миг на мимолетност,
когато ти до мен камбанено заспиваше,
а сутрин ти поднасях тихичко кафето.
(Дори това ме правеше щастлива).
И нетърпеливо, отброявах глухи часовете.
Жадувах само трепетно да те докосна,
на прага ми пристъпил и макар без цвете.
(Аз не задавах никога въпроси!)
Не попитах за онази страст. Със времето
дали не бе отлитнала със ветровете?!...
Вярвах в тихата любов. И даже в бремето,
а с него поникнаха и страховете.
Може би те имах... В миг на мимолетност
или бях повярвала във глупави желания.
Не ме боли! Изтръгната съм от човека,
не успял да се пребори със мълчанието.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
