5 янв. 2008 г., 06:48
Написах го след като прочетох стиха на Незабравима - "Следистинно"
п. п. Креми, нямаше как да не ми дойде музата!!!
Може би те имах... В миг на мимолетност,
когато ти до мен камбанено заспиваше,
а сутрин ти поднасях тихичко кафето.
(Дори това ме правеше щастлива).
И нетърпеливо, отброявах глухи часовете.
Жадувах само трепетно да те докосна,
на прага ми пристъпил и макар без цвете.
(Аз не задавах никога въпроси!)
Не попитах за онази страст. Със времето
дали не бе отлитнала със ветровете?!... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация