voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
3 dic 2013, 8:02  

Може пък...

  Poesía » Otra
2K 0 48

Може пък...

"И внезапно разбирам накрая как летят всички птици без страх.

 Не защото се раждат във Рая, а защото го носят със тях."                                                   

 

                                                       Мира Дойчинова

 


Как да нося Рая във сърцето си,

щом са ме обрекли да съм в Ада?

Броди в мен тъгата. Със длетото си.

Хищно ми отнема всяка радост.


Как да се усмихвам през горчилката,

трупана на пластове с години?

Знам, че за това е нужна сила,

мен обаче Бог ме е отминал.


Не, че се оплаквам. Жива, здрава съм.

Адът не е краят на света.

Може пък... (и даже се надявам) -

там да ме намери любовта. 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.4K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.4K 5.0