3 dic 2013, 8:02  

Може пък...

  Poesía » Otra
2K 0 48

Може пък...

"И внезапно разбирам накрая как летят всички птици без страх.

 Не защото се раждат във Рая, а защото го носят със тях."                                                   

 

                                                       Мира Дойчинова

 


Как да нося Рая във сърцето си,

щом са ме обрекли да съм в Ада?

Броди в мен тъгата. Със длетото си.

Хищно ми отнема всяка радост.


Как да се усмихвам през горчилката,

трупана на пластове с години?

Знам, че за това е нужна сила,

мен обаче Бог ме е отминал.


Не, че се оплаквам. Жива, здрава съм.

Адът не е краят на света.

Може пък... (и даже се надявам) -

там да ме намери любовта. 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...