3 dic 2013, 8:02  

Може пък...

  Poesía » Otra
2K 0 48

Може пък...

"И внезапно разбирам накрая как летят всички птици без страх.

 Не защото се раждат във Рая, а защото го носят със тях."                                                   

 

                                                       Мира Дойчинова

 


Как да нося Рая във сърцето си,

щом са ме обрекли да съм в Ада?

Броди в мен тъгата. Със длетото си.

Хищно ми отнема всяка радост.


Как да се усмихвам през горчилката,

трупана на пластове с години?

Знам, че за това е нужна сила,

мен обаче Бог ме е отминал.


Не, че се оплаквам. Жива, здрава съм.

Адът не е краят на света.

Може пък... (и даже се надявам) -

там да ме намери любовта. 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...