Може пък...
Може пък..."И внезапно разбирам накрая как летят всички птици без страх. Не защото се раждат във Рая, а защото го носят със тях."
Мира Дойчинова
щом са ме обрекли да съм в Ада? Броди в мен тъгата. Със длетото си. Хищно ми отнема всяка радост.
трупана на пластове с години? Знам, че за това е нужна сила, мен обаче Бог ме е отминал.
Адът не е краят на света. Може пък... (и даже се надявам) - там да ме намери любовта.
|
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
