3 дек. 2013 г., 08:02  

Може пък...

2K 0 48

Може пък...

"И внезапно разбирам накрая как летят всички птици без страх.

 Не защото се раждат във Рая, а защото го носят със тях."                                                   

 

                                                       Мира Дойчинова

 


Как да нося Рая във сърцето си,

щом са ме обрекли да съм в Ада?

Броди в мен тъгата. Със длетото си.

Хищно ми отнема всяка радост.


Как да се усмихвам през горчилката,

трупана на пластове с години?

Знам, че за това е нужна сила,

мен обаче Бог ме е отминал.


Не, че се оплаквам. Жива, здрава съм.

Адът не е краят на света.

Може пък... (и даже се надявам) -

там да ме намери любовта. 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...