"И внезапно разбирам накрая как летят всички птици без страх.
Не защото се раждат във Рая, а защото го носят със тях."
Мира Дойчинова
Как да нося Рая във сърцето си,
щом са ме обрекли да съм в Ада?
Броди в мен тъгата. Със длетото си.
Хищно ми отнема всяка радост.
Как да се усмихвам през горчилката,
трупана на пластове с години?
Знам, че за това е нужна сила,
мен обаче Бог ме е отминал.
Не, че се оплаквам. Жива, здрава съм. ...