voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
3 дек. 2013 г., 08:02  

Може пък...

2K 0 48

Може пък...

"И внезапно разбирам накрая как летят всички птици без страх.

 Не защото се раждат във Рая, а защото го носят със тях."                                                   

 

                                                       Мира Дойчинова

 


Как да нося Рая във сърцето си,

щом са ме обрекли да съм в Ада?

Броди в мен тъгата. Със длетото си.

Хищно ми отнема всяка радост.


Как да се усмихвам през горчилката,

трупана на пластове с години?

Знам, че за това е нужна сила,

мен обаче Бог ме е отминал.


Не, че се оплаквам. Жива, здрава съм.

Адът не е краят на света.

Може пък... (и даже се надявам) -

там да ме намери любовта. 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0