През мен
светът
навлезе
и закрачих бързо аз
по белите му тротоари.
За да пренощувам с неговия глас
и все така дъхът му да ме пари.
Върху уморената си пръст
да не спира да ме ражда -
пътят до безкрая понякога е къс...
Можех
да прескоча ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.