oksimoron (Христов)
25 2927
Aug 3, 2013, 10:04 PM

Можех да прескоча този свят 

  Poetry » Phylosophy
3437 5 67

 

През мен

          светът

                 навлезе

и закрачих бързо аз

по белите му тротоари.

За да пренощувам с неговия глас

и все така дъхът му да ме пари.

Върху уморената си пръст

да не спира да ме ражда -

пътят до безкрая понякога е къс...

Можех

        да прескоча

                         този свят,

но не това е толкоз важно.

След мене все по нещичко остава,

в шепота, в мастилото, в човека.

Букети не събирах по алеите на слава,

цветя си късах и по козята пътека.

Над остарялото ù злато,

редом до отците, зарових много бъчви.

Напълних с вино аз земята,

не бива като ражда да се мъчи.

Сърцето ми е в таз земя

и баща ми е отдавна в нея -

от кръвта ми посадено цвете.

Аз винаги в пръстта ù ще живея,

дори да имам място на небето.

 

 

 

© Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса,тъжно и реалистично!
  • Стихоттворението много ми хареса, а поантата е великолепна!
  • Изповедно! Поздрави за написаното от теб в сайта.Успех!
  • Великолепно! Благодаря, че прочетох!
  • ХАРЕСВАМ!
  • Мога да го чета до безкрай! Чо, искам да държа стиховете ти в ръцете си и да чета на хартия в една много специална книга
  • Напълно споделям мнението на М. Без думи...Поздрав, Чо!
  • Благодаря ви! М, изчервявам се от коментарите ти! Ами, ако пусна някои от "тежката артилерия"(шегичка)! Благодаря ти от сърце!
  • Чета го над 15 пъти вече и всеки път откривам нещо, което или съм пропуснала, или при всяко четене придобива нов смисъл. Чо, приеми моите почитания!
  • !!!
  • Колко много си казал в това произведение! Поздравявам те!
  • !!! И няма да говоря...
  • "Напълних с вино аз земята, не бива като ражда да се мъчи" - как в 7-8 думи си успял да предадеш смисъла на цялата вселена!Чест и почитания!
  • !!!!!"Ще кажа само едно голямо БРАВО!
  • Благодаря ви!
  • Не мога да му се наситя! Страхотно е!
  • Цветя си късах и по козята пътека!...Разплака ме.Благодаря ти!
  • ...,,След мене се по нещичко остава,
    в шепота, в мастилото, в човека."
    А това е важно!!Пожелавам Ви среща с доброто.
  • харесах!!!
  • Супер е.
  • Харесах!
  • "пътят до безкрая понякога е къс"!!!
    Поздравления и от мен!
  • Благодаря ви!
  • Много силно! Прочетох с удоволствие!
  • Браво !
  • Удоволствие бе да прочета!Браво!
  • Хе, интересна дискусия се е оформила! Елица и Дениса направиха това, което аз спестих на Диана. Доста поумувах, дали да я поправя и да и разясня, защо това не е никакъв бял стих. Мързелът ми обаче надделя и само махнах с ръка. Добре, че все още се срещат немързеливи хора.
    Благодаря ви, момичета!
  • Е, не е класически, не е и бял, но тук има нещо друго, което интригува. Философската нагласа и концепцията го правят интересно. А и се чете леко, Чойбалсан има последователна мисъл, която личи в образността на изказа.Със сигурност ми хареса!
  • Искам да кажа нещо за стихосложението.
    Това не са бели стихове. Белият стих трябва да е издържан в една ритмична стъпка и да е освободен от рими.
    Тук първото условие не е спазено, а римите са налице:
    аз-глас; пръст - къс; остава - слава; човека - пътека; злато - земята; бъчва - мъчи; нея - живея; цвете - небето.

    Това са характеристиките на един нов стил, в който пишат и други много добри поети днес.
    Поздравления!
  • Диана, благодаря ти за прочита и опита за тълкуване на написаното. Относно красивите цветя по алеите - в никакъв случай не страдам, че не съм се навеждал да ги събирам. Поднесените ни наготово блага, понякога се оказват доста по-безвкусни и непривлекателни от тези, придобити благодарение на някакво усилие.
    За "живота ми в пръстта" - това не е приземяване, а по-скоро заземяване, сродяване със всичко земно. Пръстта и небето са едни прости, скучни и доста амортизирани символи, така че би трябвало да ги разчетеш лесно. Не ти се сърдя и още веднъж ти благодаря за вниманието към мен!
    Мина, благодаря и на теб!
  • Оригинално,ексцентрично,нетрадиционно,различно.Това,че е бял стих си е в кръга на нещата.Каноните на поетичното изкуство са архаични и отнемат размаха на мисълта.Даже и белите стихове не са вече така стряскащи традиционалистите.Търсят се нови,по-съвършени и модерни поетични форми.Постарал си се да насочиш фантазията си по неотъпкани пътеки.Удоволствие ми беше да го чета.Но желая да обърна внимание на съдържанието.Това че не си събирал букети по алеята на славата съжаление ли изразява или задоволство.Не бъди продукт на обшеството.Славата,парите и секса са най-прекрасните дарове,които сме си дали.Бягай винаги,особено ако се усетиш от че вървиш по утъпкани пътеки.И после трудно ми е да си представя живота ти в пръстта на земята.Защо ти е това приземяване-не разбирам.Спирам до тук с надеждата,че ние винаги ще си бъдем приятели.Поздрави,Чой!
  • Ако всеки от нас осъзнае, почувства, предаде своя живот,
    ще има повече човеци.
    Благодаря Ви, за творбата!
    Поклон!
  • Благодаря ви!
  • !!
  • От дълбините на душата
    чувам грохот как ечи,
    строфите отронени в цветята,
    сърцето в бримки подреди!

    Поздрави!
  • Сърцето ми е в таз земя
    и баща ми е отдавна в нея -
    от кръвта ми посадено цвете.
    Аз винаги в пръстта ù ще живея,
    дори да имам място на небето.

    Много ти благодаря за великолепието!
  • Силно, сърцато, мъжко откровение! Удоволствие е да те чета, Чо!
  • Много ми хареса!!!Wali/Виолета Томова/
  • Силвия, Ели, Светла, Мартина - благодаря ви!
  • Поздравления!
  • Очарователна тъга ...
  • "Пътят до безкрая понякога е къс".
    Това особено ме впечатли. И финалът също.
    Поздрави!
  • Много ми хареса, но ме натъжи!
  • Боженски, нищо срамно няма. Аз също понякога се просълзявам от нещо, направило ми силно впечатление. Благодаря ти и на всички останали!
  • Срам ме е, но ме насълзи това, което прочетох. Прекрасно!
  • Без думи...
    Поздрав!
  • ...и,струва ми се, пътят не понякога, а винаги е къс...силно стихотворение
  • Благодаря и на последните!
  • Поклон !!!
  • Впечатлена съм!!!
  • Чо, благодаря ти за удоволствието от докосването до твоя свят! Поздрави!
  • Дълбоко. И силно. И до болка съкровено.
    Поздрави, приятелю!
  • "Сърцето ми е в таз земя
    и баща ми е отдавна в нея -"-
    Хареса ми стихото, браво!
  • Очарователно..аз съм безсилна да коментирам...
  • Браво!
  • Благодаря ви! Никифоров донякъде е прав - написано е в почти разказвателен стил. Следващото ще е по-различно! Щях да забравя - водката е още в камерата,но щом си казал, да е наздраве!
  • Хубава идея... но като изпълнение - не ме впечатли. Мисля, че има върху какво да поработи авторът...
    иначе - наздраве, Чоно
  • !!!
  • Силно! Много ми хареса!
  • !!!
  • С това прозрение си стигнал до истината за смисъла и цената на собствения си живот!Впечатляващо!
  • Късай диви цветя по козите пътеки - нали не си прескочил този свят!!!
    Браво!
  • Енигматичен, витален и оригинален си!
    Корени и обич... Браво!
  • Аз винаги в пръстта ù ще живея,
    дори да имам място на небето.
    Аплодирам! А финалът е забележителен!
  • Не знам колко пъти го прочетох... Изобщо не се побира в думи като "силно" или "дълбоко"... Браво, Окси!
Random works
: ??:??