дакота (Дакота) дакота (Дакота)
2 152
19 jun 2007, 14:21

можех го ...

  Poesía
1.5K 0 15

Отдадох се докрай на любовта си
и всичко в мене беше светлина -
и ден не мина без да те очаквам
и миг не спря,  за да те приютя ...

Отдадох се невиждаща и гола
и радост носех с форма на мечта,
в сърцето ми звънтеше нежна пролет -
кръвта ми секна в каменна чешма ...

Вода и болка  розов цвят изрони,
душата ми през остър хлад рида -
отдадох се до безпощадност ...(можех го),
а идваше  да ме приспи нощта ...

Разляха се предишност и надежди
и локвата предаде ги в пръстта.
Щастлива бях, с дъхът си те последвах -
отдадох се, ... а  в мене опустя ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0