19 jun 2007, 14:21

можех го ...

  Poesía
1.5K 0 15

Отдадох се докрай на любовта си
и всичко в мене беше светлина -
и ден не мина без да те очаквам
и миг не спря,  за да те приютя ...

Отдадох се невиждаща и гола
и радост носех с форма на мечта,
в сърцето ми звънтеше нежна пролет -
кръвта ми секна в каменна чешма ...

Вода и болка  розов цвят изрони,
душата ми през остър хлад рида -
отдадох се до безпощадност ...(можех го),
а идваше  да ме приспи нощта ...

Разляха се предишност и надежди
и локвата предаде ги в пръстта.
Щастлива бях, с дъхът си те последвах -
отдадох се, ... а  в мене опустя ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...