19 jun 2007, 14:21

можех го ... 

  Poesía
1160 0 15

Отдадох се докрай на любовта си
и всичко в мене беше светлина -
и ден не мина без да те очаквам
и миг не спря,  за да те приютя ...

Отдадох се невиждаща и гола
и радост носех с форма на мечта,
в сърцето ми звънтеше нежна пролет -
кръвта ми секна в каменна чешма ...

Вода и болка  розов цвят изрони,
душата ми през остър хлад рида -
отдадох се до безпощадност ...(можех го),
а идваше  да ме приспи нощта ...

Разляха се предишност и надежди
и локвата предаде ги в пръстта.
Щастлива бях, с дъхът си те последвах -
отдадох се, ... а  в мене опустя ...

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??