дакота (Дакота) дакота (Дакота)
2 152
Jun 19, 2007, 2:21 PM

можех го ...

  Poetry
1.5K 0 15

Отдадох се докрай на любовта си
и всичко в мене беше светлина -
и ден не мина без да те очаквам
и миг не спря,  за да те приютя ...

Отдадох се невиждаща и гола
и радост носех с форма на мечта,
в сърцето ми звънтеше нежна пролет -
кръвта ми секна в каменна чешма ...

Вода и болка  розов цвят изрони,
душата ми през остър хлад рида -
отдадох се до безпощадност ...(можех го),
а идваше  да ме приспи нощта ...

Разляха се предишност и надежди
и локвата предаде ги в пръстта.
Щастлива бях, с дъхът си те последвах -
отдадох се, ... а  в мене опустя ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дакота All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0