можех го ...
Отдадох се докрай на любовта си
и всичко в мене беше светлина -
и ден не мина без да те очаквам
и миг не спря, за да те приютя ...
Отдадох се невиждаща и гола
и радост носех с форма на мечта,
в сърцето ми звънтеше нежна пролет -
кръвта ми секна в каменна чешма ...
Вода и болка розов цвят изрони,
душата ми през остър хлад рида -
отдадох се до безпощадност ...(можех го),
а идваше да ме приспи нощта ...
Разляха се предишност и надежди
и локвата предаде ги в пръстта.
Щастлива бях, с дъхът си те последвах -
отдадох се, ... а в мене опустя ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дакота Всички права запазени
