13 dic 2006, 1:00

Мойта бяла Коледа

  Poesía
1.3K 0 3
             Подари ми мойта бяла Коледа,
             но не защото сняг вали навън -
             стопи ледът в сърцето ми
             със поглед, с думи, с нежен сън.

             Вървя и спъвам се във погледи,
             давя се в лъжите на "приятели" -
             изведи ме от гората на тъжните спомени,
             покажи ми пътят към моето щастие.

             Бъди за мене Дядо Коледа -
             впрегни в шейна мечтите ми,
             намери изгубените ми надежди
             посипи със звезден прах очите ми.

             Подари ми моят звезден миг, 
             остави ми след себе си светла следа - 
             да виждам всеки път в очите ти
             приятелство по-чисто от сълза.
             
            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...