13 dic 2006, 1:00

Мойта бяла Коледа

  Poesía
1.3K 0 3
             Подари ми мойта бяла Коледа,
             но не защото сняг вали навън -
             стопи ледът в сърцето ми
             със поглед, с думи, с нежен сън.

             Вървя и спъвам се във погледи,
             давя се в лъжите на "приятели" -
             изведи ме от гората на тъжните спомени,
             покажи ми пътят към моето щастие.

             Бъди за мене Дядо Коледа -
             впрегни в шейна мечтите ми,
             намери изгубените ми надежди
             посипи със звезден прах очите ми.

             Подари ми моят звезден миг, 
             остави ми след себе си светла следа - 
             да виждам всеки път в очите ти
             приятелство по-чисто от сълза.
             
            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...