Dec 13, 2006, 1:00 AM

Мойта бяла Коледа

  Poetry
1.3K 0 3
             Подари ми мойта бяла Коледа,
             но не защото сняг вали навън -
             стопи ледът в сърцето ми
             със поглед, с думи, с нежен сън.

             Вървя и спъвам се във погледи,
             давя се в лъжите на "приятели" -
             изведи ме от гората на тъжните спомени,
             покажи ми пътят към моето щастие.

             Бъди за мене Дядо Коледа -
             впрегни в шейна мечтите ми,
             намери изгубените ми надежди
             посипи със звезден прах очите ми.

             Подари ми моят звезден миг, 
             остави ми след себе си светла следа - 
             да виждам всеки път в очите ти
             приятелство по-чисто от сълза.
             
            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...