13.12.2006 г., 1:00

Мойта бяла Коледа

1.3K 0 3
             Подари ми мойта бяла Коледа,
             но не защото сняг вали навън -
             стопи ледът в сърцето ми
             със поглед, с думи, с нежен сън.

             Вървя и спъвам се във погледи,
             давя се в лъжите на "приятели" -
             изведи ме от гората на тъжните спомени,
             покажи ми пътят към моето щастие.

             Бъди за мене Дядо Коледа -
             впрегни в шейна мечтите ми,
             намери изгубените ми надежди
             посипи със звезден прах очите ми.

             Подари ми моят звезден миг, 
             остави ми след себе си светла следа - 
             да виждам всеки път в очите ти
             приятелство по-чисто от сълза.
             
            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...