koli4a (Никола Апостолов) koli4a (Никола Апостолов)
21 1.4K
15 jul 2016, 9:37

Мократа буза на татко

  Poesía » Otra
2.8K 15 17

Сънувам баща си по тъмните нощи.

Отново ми идва във къщи на гости.

Той сигурно носи божествени пощи,

а аз го посрещам със "Бог да го прости!"

 

А бях се затъжил за живия татко!

Стоя и го гледам додето се съмне.

Мълчи. Не приказва и идва за кратко...

А мене от мъка - куршум да ме гръмне.

 

И тъй както идва, така си и тръгва.

След мъжка прегръдка от двама за кратко.

Душата ми тъжна въздишка изтръгва...

Събужда ме мократа буза на татко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0