koli4a (Никола Апостолов) koli4a (Никола Апостолов)
21 1.4K
15 jul 2016, 9:37

Мократа буза на татко

  Poesía » Otra
2.8K 15 17

Сънувам баща си по тъмните нощи.

Отново ми идва във къщи на гости.

Той сигурно носи божествени пощи,

а аз го посрещам със "Бог да го прости!"

 

А бях се затъжил за живия татко!

Стоя и го гледам додето се съмне.

Мълчи. Не приказва и идва за кратко...

А мене от мъка - куршум да ме гръмне.

 

И тъй както идва, така си и тръгва.

След мъжка прегръдка от двама за кратко.

Душата ми тъжна въздишка изтръгва...

Събужда ме мократа буза на татко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0