Мократа буза на татко
Сънувам баща си по тъмните нощи.
Отново ми идва във къщи на гости.
Той сигурно носи божествени пощи,
а аз го посрещам със "Бог да го прости!"
А бях се затъжил за живия татко!
Стоя и го гледам додето се съмне.
Мълчи. Не приказва и идва за кратко...
А мене от мъка - куршум да ме гръмне.
И тъй както идва, така си и тръгва.
След мъжка прегръдка от двама за кратко.
Душата ми тъжна въздишка изтръгва...
Събужда ме мократа буза на татко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
