Сънувам баща си по тъмните нощи.
Отново ми идва във къщи на гости.
Той сигурно носи божествени пощи,
а аз го посрещам със "Бог да го прости!"
А бях се затъжил за живия татко!
Стоя и го гледам додето се съмне.
Мълчи. Не приказва и идва за кратко...
А мене от мъка - куршум да ме гръмне.
И тъй както идва, така си и тръгва.
След мъжка прегръдка от двама за кратко.
Душата ми тъжна въздишка изтръгва...
Събужда ме мократа буза на татко.