М О Л Б А
Име Презиме Фамилия
от __________ ______________ ______________
След текста следва подпис,който не се чете.
Ще липсват и четящи,загрижените щастливци.
След пораженията,малко Разумност ще оживее.
А там далече в Отвъдното
Паисий ще продължи,да вика още дълго:
"Поради что се срамиш,О...Неразумний Юроде,
да се наречеш отново Българин?"
За золумите на Даниел
КаПеПетата не съществуват,
продължава той,да преследва своята цел,
Стихиите чрез Него още по-силно Бушуват...
Североизтока на Либия
помете бързо,хей така на шега,
над десет хиляди изчезнали,
потънаха в Стихията на Мощна Вълна.
Той е част от началото
на поменика голям,
в огромния диапазон на азбуката,
в който още много далеч сме от Я.
Не ви ли прави впечатление,
че бурите далеч преди него,
битуваха в друго съотношение
на Хъса към Собственото си Его?
Прави се Той на затихнал,
а дефакто сили нови набира
от Майка си Мощната и Сприхава,
с желание жестоко,да продължи,да убива...
Започва на Стихиите Характерът да се променя!
Мутират техните Брутални Издевателства,
нараства бързо списъкът черен
от наши познати,роднини,близки и приятели...
От година и кусур говоря,
как ще дойдат Времената Такива,
в милиарди да се отчитат глобите,
които само лихвите ще покриват.
Изразът на сметката в човешки ресурс
за ден ще бъде в милиони отчитана,
не поемем ли верния курс,
в грешни посоки не спреме ли,да залитаме.
Всеки ден се времето приближава,
на Стихиите Моща да продължи,да нараства,
все по-дълбоки следи да оставят...
Да расте броя на Нещастията!
Не положим ли Огромни Усилия,
да занулим Въглеродния Отпечатък,
Децата Му ще продължават,да ни убиват
и да ни лишават от желаното Щастие...
Технологиите наперено до душите ни се докопват,
а Стихиите ги подмятат по деретата...
Потъват те на Бурите във Окото,
за нас забравяйки и за личните си претенции.
Моята песен е вече към края си.
Познал съм Любови,Раздели,Мъка и Щастие.
Искам,да помогна,това да познаят
поколенията,които след нас ще израстват.
Толкова много ли искам?
Да се съберем публично и да обсъдим
положението,от което на всички вече ни писва,
ако искаме,да продължим и да ни бъде...
13.09.2023г.гр.Свищов
© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados