14 sept 2023, 7:27

Молба

397 0 0

 

                                 М О Л Б А

 

         Име          Презиме          Фамилия    

от __________ ______________ ______________

След текста следва подпис,който не се чете.

Ще липсват и четящи,загрижените щастливци. 

След пораженията,малко Разумност ще оживее.

 

А там далече в Отвъдното

Паисий ще продължи,да вика още дълго:

"Поради что се срамиш,О...Неразумний Юроде, 

да се наречеш отново Българин?"  

 

За золумите на Даниел

КаПеПетата не съществуват,

продължава той,да преследва своята цел,

Стихиите чрез Него още по-силно Бушуват...

 

Североизтока на Либия

помете бързо,хей така на шега,

над десет хиляди изчезнали,

потънаха в Стихията на Мощна Вълна.

 

Той е част от началото

на поменика голям,

в огромния диапазон на азбуката,

в който още много далеч сме от Я.

 

Не ви ли прави впечатление,

че бурите далеч преди него,

битуваха в друго съотношение

на Хъса към Собственото си Его?    

 

Прави се Той на затихнал,

а дефакто сили нови набира

от Майка си Мощната и Сприхава,

с желание жестоко,да продължи,да убива...

 

Започва на Стихиите Характерът да се променя!

Мутират техните Брутални Издевателства,

нараства бързо списъкът черен

от наши познати,роднини,близки и приятели...  

 

От година и кусур говоря,

как ще дойдат Времената Такива,

в милиарди да се отчитат глобите,

които само лихвите ще покриват.

 

Изразът на сметката в човешки ресурс

за ден ще бъде в милиони отчитана,

не поемем ли верния курс,

в грешни посоки не спреме ли,да залитаме.

 

Всеки ден се времето приближава,

на Стихиите Моща да продължи,да нараства,

все по-дълбоки следи да оставят...

Да расте броя на Нещастията!

 

Не положим ли Огромни Усилия,

да занулим Въглеродния Отпечатък,

Децата Му ще продължават,да ни убиват

и да ни лишават от желаното Щастие...

 

Технологиите наперено до душите ни се докопват,

а Стихиите ги подмятат по деретата...

Потъват те на Бурите във Окото,

за нас забравяйки и за личните си претенции.

 

Моята песен е вече към края си.

Познал съм Любови,Раздели,Мъка и Щастие.

Искам,да помогна,това да познаят

поколенията,които след нас ще израстват.

 

Толкова много ли искам?

Да се съберем публично и да обсъдим

положението,от което на всички вече ни писва,

ако искаме,да продължим и да ни бъде...

 

13.09.2023г.гр.Свищов

             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...