14.09.2023 г., 7:27

Молба

393 0 0

 

                                 М О Л Б А

 

         Име          Презиме          Фамилия    

от __________ ______________ ______________

След текста следва подпис,който не се чете.

Ще липсват и четящи,загрижените щастливци. 

След пораженията,малко Разумност ще оживее.

 

А там далече в Отвъдното

Паисий ще продължи,да вика още дълго:

"Поради что се срамиш,О...Неразумний Юроде, 

да се наречеш отново Българин?"  

 

За золумите на Даниел

КаПеПетата не съществуват,

продължава той,да преследва своята цел,

Стихиите чрез Него още по-силно Бушуват...

 

Североизтока на Либия

помете бързо,хей така на шега,

над десет хиляди изчезнали,

потънаха в Стихията на Мощна Вълна.

 

Той е част от началото

на поменика голям,

в огромния диапазон на азбуката,

в който още много далеч сме от Я.

 

Не ви ли прави впечатление,

че бурите далеч преди него,

битуваха в друго съотношение

на Хъса към Собственото си Его?    

 

Прави се Той на затихнал,

а дефакто сили нови набира

от Майка си Мощната и Сприхава,

с желание жестоко,да продължи,да убива...

 

Започва на Стихиите Характерът да се променя!

Мутират техните Брутални Издевателства,

нараства бързо списъкът черен

от наши познати,роднини,близки и приятели...  

 

От година и кусур говоря,

как ще дойдат Времената Такива,

в милиарди да се отчитат глобите,

които само лихвите ще покриват.

 

Изразът на сметката в човешки ресурс

за ден ще бъде в милиони отчитана,

не поемем ли верния курс,

в грешни посоки не спреме ли,да залитаме.

 

Всеки ден се времето приближава,

на Стихиите Моща да продължи,да нараства,

все по-дълбоки следи да оставят...

Да расте броя на Нещастията!

 

Не положим ли Огромни Усилия,

да занулим Въглеродния Отпечатък,

Децата Му ще продължават,да ни убиват

и да ни лишават от желаното Щастие...

 

Технологиите наперено до душите ни се докопват,

а Стихиите ги подмятат по деретата...

Потъват те на Бурите във Окото,

за нас забравяйки и за личните си претенции.

 

Моята песен е вече към края си.

Познал съм Любови,Раздели,Мъка и Щастие.

Искам,да помогна,това да познаят

поколенията,които след нас ще израстват.

 

Толкова много ли искам?

Да се съберем публично и да обсъдим

положението,от което на всички вече ни писва,

ако искаме,да продължим и да ни бъде...

 

13.09.2023г.гр.Свищов

             

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...