31 ago 2006, 13:28

Молба

  Poesía
840 0 7
Не!
Стигат ми уплашините светлини,
в душата ми които греят.
Повяхналите спомени - потънали в мъгли,
в които безметежно днес се реят...
прахта покрила слънчевия лик,
сърцето ми посипано  със пепел..
НЕ!
СТИГА!
СПРЕТЕ!
Чуйте моя вик:
аз имам нужда от деня си светъл...
Не ме подтискайте със вашите вини...
Не връзвайте душата ми с окови...
Човек съм! Имам право на мечти,
в които никой грубо да не рови...
Не!
Стига!
Имам само две ръце!
Една душа!
Един живот живея!
Не товарете мойте рамене
със всички тъжни ваши одисеи...
Аз също имам болки и тъги...
Аз също страдам!
Страдам!
Ах, поспрете...
Стигат ми уплашените светлинки...
Товара си от мен махнете...
М О Л Я  В И!
МАХНЕТЕ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...