31 авг. 2006 г., 13:28

Молба 

  Поэзия
648 0 7
Не!
Стигат ми уплашините светлини,
в душата ми които греят.
Повяхналите спомени - потънали в мъгли,
в които безметежно днес се реят...
прахта покрила слънчевия лик,
сърцето ми посипано  със пепел..
НЕ!
СТИГА!
СПРЕТЕ!
Чуйте моя вик:
аз имам нужда от деня си светъл...
Не ме подтискайте със вашите вини...
Не връзвайте душата ми с окови...
Човек съм! Имам право на мечти,
в които никой грубо да не рови...
Не!
Стига!
Имам само две ръце!
Една душа!
Един живот живея!
Не товарете мойте рамене
със всички тъжни ваши одисеи...
Аз също имам болки и тъги...
Аз също страдам!
Страдам!
Ах, поспрете...
Стигат ми уплашените светлинки...
Товара си от мен махнете...
М О Л Я  В И!
МАХНЕТЕ!

© Магдалена Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??