31 авг. 2006 г., 13:28

Молба

Поэзия

837 0 7

Не!
Стигат ми уплашините светлини,
в душата ми които греят.
Повяхналите спомени - потънали в мъгли,
в които безметежно днес се реят...
прахта покрила слънчевия лик,
сърцето ми посипано със пепел..
НЕ!
СТИГА!
СПРЕТЕ!
Чуйте моя вик:
аз имам нужда от деня си светъл...
Не ме подтискайте със вашите вини...
Не връзвайте душата ми с окови...
Човек съм! Имам право на мечти,
в които никой грубо да не рови...
Не!
Стига!
Имам само две ръце!
Една душа!
Един живот живея!
Не товарете мойте рамене
със всички тъжни ваши одисеи...
Аз също имам болки и тъги...
Аз също страдам!
Страдам!
Ах, поспрете...
Стигат ми уплашените светлинки...
Товара си от мен махнете...
М О Л Я В И!
МАХНЕТЕ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

megans (Магдалена Василева)

Съгласна съм , Изречена...и наистина става по -добре.Благодаря за съвета!

2006-09-01T09:30:32+03:00
изречена (Мая Попова)

протест, добро начало и добро изпълнение в стих. заради ритъма ти предлагам "със пепел" и "със всички ваши тъжни одисеи". поздравления!

2006-09-01T09:24:43+03:00
Романтик (Христо Костов)

Молбата ти е много силна!!!
Поздрави!!!

2006-09-01T08:24:38+03:00
valia_26 (Валерия Иванова)

Хареса ми! Прозвуча ми като зов за помощ

2006-09-01T00:54:21+03:00
juspar (Десислава Панчева)

Браво,Меги.Пишиш много красиво...аз вече съм ти фен..Браво..

2006-08-31T14:41:59+03:00