30 jun 2009, 13:06

Молба

831 0 3

 

 

                Върни ми любовта, с която те проклех!

                Върни ми мислите среднощни!

                Върни къдриците ми в полет лек!

                Върни ми тихата тревога!

                Върни вината и върни ми прошката!

                Върни соления воал в очите ми!

                Върни по кожата ми - молеща -

                уханието на треви притихнали!

                Върни ми угризенията и страха!

                Върни смеха ми - низ желания!

                Върни вика от болка и гнева -

                преВърни ги в придихание!

                Върни ми жаждата за вятър,

                под ноктите върни въпросите разпръснати!

                Върни ми шала с самотата,

                върни ми и дъжда по пръстите!

                Върни ми слънцето, луната и звездите!

                Вземи единствено покоя!

                Върни мъглите - в мен да скитат!

                Върни ме! Искам да съм моя!           

                             

 

       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...