24 may 2015, 10:35  

Молба

  Poesía
1.1K 0 5

 

 

ДУЕЛ




Очаквах тази среща със живота си

, 
но я отлагах като маловажна и излишна,

 
обичахме се и красивото, каквото бе
 


за него, за мене беше трижди.


 

Но нещо куцаше. И двамата го знаехме.

 


И нито аз му казвах, нито той на мен.


 

Гризехме на дните си от крайщника 



и живеехме безгрижно ден за ден.



 

Ден след ден, дойде и времето на срещата – 


дуел с живота си, нелеп момент.

О, Боже, колко примитивно зрелище – 


живот прострелян от незрящ поет...

 

 

Ангел ВЕСЕЛИНОВ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно, драматично...
    Поздрав!
  • Харесах стихът и дори усетих болката от прострелването!Поздрав!
  • Много силна творба! Поздрави!
  • Знаем, Ангеле, че истината е точно обратна на финала ти, но това го прави още по-неочакван, парадоксален и красив!

    Поздрав и честит празник!
  • Споделям написаното и посланието! Честит Празник!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...