Молба
ДУЕЛ
Очаквах тази среща със живота си
,
но я отлагах като маловажна и излишна,
обичахме се и красивото, каквото бе
за него, за мене беше трижди.
Но нещо куцаше. И двамата го знаехме.
И нито аз му казвах, нито той на мен.
Гризехме на дните си от крайщника
и живеехме безгрижно ден за ден.
Ден след ден, дойде и времето на срещата –
дуел с живота си, нелеп момент.
О, Боже, колко примитивно зрелище –
живот прострелян от незрящ поет...
Ангел ВЕСЕЛИНОВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
