May 24, 2015, 10:35 AM  

Молба

  Poetry
1.1K 0 5

 

 

ДУЕЛ




Очаквах тази среща със живота си

, 
но я отлагах като маловажна и излишна,

 
обичахме се и красивото, каквото бе
 


за него, за мене беше трижди.


 

Но нещо куцаше. И двамата го знаехме.

 


И нито аз му казвах, нито той на мен.


 

Гризехме на дните си от крайщника 



и живеехме безгрижно ден за ден.



 

Ден след ден, дойде и времето на срещата – 


дуел с живота си, нелеп момент.

О, Боже, колко примитивно зрелище – 


живот прострелян от незрящ поет...

 

 

Ангел ВЕСЕЛИНОВ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силно, драматично...
    Поздрав!
  • Харесах стихът и дори усетих болката от прострелването!Поздрав!
  • Много силна творба! Поздрави!
  • Знаем, Ангеле, че истината е точно обратна на финала ти, но това го прави още по-неочакван, парадоксален и красив!

    Поздрав и честит празник!
  • Споделям написаното и посланието! Честит Празник!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...