10 feb 2013, 18:37

Молба

  Poesía » Otra
648 0 0

 

 

 

          МОЛБА

 

Разпусни душа, развесели се,

недей се спотаява в плен,

прости, забравих за мечтите,

за радостта и страстите във мен.

Не искам мъка и сълзи,

не мога вече да болея,

забравих радост и мечти,

дори е трудно да запея.

Не мога да заплача даже

в горещи сълзи да се давя,

а ти, душа, да ми разкажеш,

че жива си и не забравяш.

За порива на любовта, която

затихнала дълбоко в мен,

страст ще възроди по-свята

и огрява всеки идващ ден.

И с тебе пак ще изживеем

миговете пълноценни,

напук на злото ще живеем

и пак ще сме благословени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...