10 февр. 2013 г., 18:37

Молба

643 0 0

 

 

 

          МОЛБА

 

Разпусни душа, развесели се,

недей се спотаява в плен,

прости, забравих за мечтите,

за радостта и страстите във мен.

Не искам мъка и сълзи,

не мога вече да болея,

забравих радост и мечти,

дори е трудно да запея.

Не мога да заплача даже

в горещи сълзи да се давя,

а ти, душа, да ми разкажеш,

че жива си и не забравяш.

За порива на любовта, която

затихнала дълбоко в мен,

страст ще възроди по-свята

и огрява всеки идващ ден.

И с тебе пак ще изживеем

миговете пълноценни,

напук на злото ще живеем

и пак ще сме благословени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...