МОЛБА
Разпусни душа, развесели се,
недей се спотаява в плен,
прости, забравих за мечтите,
за радостта и страстите във мен.
Не искам мъка и сълзи,
не мога вече да болея,
забравих радост и мечти,
дори е трудно да запея.
Не мога да заплача даже
в горещи сълзи да се давя,
а ти, душа, да ми разкажеш,
че жива си и не забравяш.
За порива на любовта, която
затихнала дълбоко в мен,
страст ще възроди по-свята
и огрява всеки идващ ден.
И с тебе пак ще изживеем
миговете пълноценни,
напук на злото ще живеем
и пак ще сме благословени.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени