Молба

6 jun 2008, 17:41

Poesía » De amor

627 0 3

Душата ми е взета в робство гнетно

на спомени, избягали във моите мечти,

в които минало и бъдеще едно са,

а в тях навсякъде си само ти.

Очите ми изплакали са всичките си сълзи,

последната изсъхна непроронена,

дори дъждът престана да вали -

макар и облачно, небето е пресъхнало.

Сърцето ми не зная още ли тупти -

в паяжина здрава омотано е.

Единствено забързва като влезеш ти,

но вериги да разкъса невъзможно е.

Аз още търся чувства в пепелта

на изгорялата до дъно моя същност,

превърнало се всичко в каменна река,

застинала в студена безутешност.

Моля те, от плен душата ми освободи,

любов ми дай - сърцето да тупти,

очите ми със сълзите отново напълни,

от камъка вълни в реката направи!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.