Молба
Душата ми е взета в робство гнетно
на спомени, избягали във моите мечти,
в които минало и бъдеще едно са,
а в тях навсякъде си само ти.
Очите ми изплакали са всичките си сълзи,
последната изсъхна непроронена,
дори дъждът престана да вали -
макар и облачно, небето е пресъхнало.
Сърцето ми не зная още ли тупти -
в паяжина здрава омотано е.
Единствено забързва като влезеш ти,
но вериги да разкъса невъзможно е.
Аз още търся чувства в пепелта
на изгорялата до дъно моя същност,
превърнало се всичко в каменна река,
застинала в студена безутешност.
Моля те, от плен душата ми освободи,
любов ми дай - сърцето да тупти,
очите ми със сълзите отново напълни,
от камъка вълни в реката направи!
© Яна Танева All rights reserved.
