10 abr 2012, 11:38

Молба

788 0 9

МОЛБА

 

Вземи ми сърцето във длани горещи,

замръзнало то е - покрито със лед

от мъката зла на безсънните нощи

и дните самотни в живота не лек.

 

Стопли ми сърцето със ласките нежни

и щедро дари го със слънчеви дни!

От обич и чувства красиви, безбрежни

към утро сияйно с любов погледни!

 

Когато сърцето към щастие тича -

да бъде обичано и да обича,

тогава в живота струи топлота,

гори светлината, цъфти красота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Елена. Не бях се замисляла, но надявам се, че разбрах грешката си- чувствителна, поетична душа и поетична дарба не са дно и също. Човек може да обича поезията, да страда, да се вълнува, да съпреживява, като нежна мембрана да откликва на всичко хубаво и лошо и да не може да драсне и ред, да изрази чувствата си. А поетичната дарба не е еднаква за всички- едни я имат повече, други по- малко.
    благодаря ви и на теб и на Словолюбов, че можах да прозра една простичка истина и да не се правя на ощипана мома.
    Брагодаря и на Елина за добрите пожелания.
    И аз пожелавам на всички Светли Великденски празници!
  • Честито Възкресение, Анка!
  • Уважаеми Пандалей, аз не приех мнението ви като ласкателство. Само исках да кажа, че е приятно на човек да слуша хубави неща за себе си, но си мисля, че не ги заслужавам.Но не оспорвам изразеното от вас- от страни по- добре се виждат нещата и другите могат да дадат по- обективна оценка, което човек, понякога и от излишна скромност не иска да признае.Благодаря ви още веднъж и приемете, че сте разбран правилно.
    Светли великденски празници.Ще се радвам, ако че посещавате. Всичко хубаво!
  • Много ми хареса!
    Прав е Merimemnon (Панделей Словолюбов), поетичната душа дава на стиха живот, нещо, което и най-добрия майстор на класическо стихосложение не може да даде, ако не носи поезията в душата си...

    "Когато сърцето към щастие тича -
    да бъде обичано и да обича,
    тогава в живота струи топлота,
    гори светлината, цъфти красота!"

    !!!

    АПЛОДИСМЕНТИ!!!
  • Госпожо! Аз ни най-малко не ви лаская. Но казвам това, което мисля, че е истина.
    Поздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....