10.04.2012 г., 11:38

Молба

786 0 9

МОЛБА

 

Вземи ми сърцето във длани горещи,

замръзнало то е - покрито със лед

от мъката зла на безсънните нощи

и дните самотни в живота не лек.

 

Стопли ми сърцето със ласките нежни

и щедро дари го със слънчеви дни!

От обич и чувства красиви, безбрежни

към утро сияйно с любов погледни!

 

Когато сърцето към щастие тича -

да бъде обичано и да обича,

тогава в живота струи топлота,

гори светлината, цъфти красота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Елена. Не бях се замисляла, но надявам се, че разбрах грешката си- чувствителна, поетична душа и поетична дарба не са дно и също. Човек може да обича поезията, да страда, да се вълнува, да съпреживява, като нежна мембрана да откликва на всичко хубаво и лошо и да не може да драсне и ред, да изрази чувствата си. А поетичната дарба не е еднаква за всички- едни я имат повече, други по- малко.
    благодаря ви и на теб и на Словолюбов, че можах да прозра една простичка истина и да не се правя на ощипана мома.
    Брагодаря и на Елина за добрите пожелания.
    И аз пожелавам на всички Светли Великденски празници!
  • Честито Възкресение, Анка!
  • Уважаеми Пандалей, аз не приех мнението ви като ласкателство. Само исках да кажа, че е приятно на човек да слуша хубави неща за себе си, но си мисля, че не ги заслужавам.Но не оспорвам изразеното от вас- от страни по- добре се виждат нещата и другите могат да дадат по- обективна оценка, което човек, понякога и от излишна скромност не иска да признае.Благодаря ви още веднъж и приемете, че сте разбран правилно.
    Светли великденски празници.Ще се радвам, ако че посещавате. Всичко хубаво!
  • Много ми хареса!
    Прав е Merimemnon (Панделей Словолюбов), поетичната душа дава на стиха живот, нещо, което и най-добрия майстор на класическо стихосложение не може да даде, ако не носи поезията в душата си...

    "Когато сърцето към щастие тича -
    да бъде обичано и да обича,
    тогава в живота струи топлота,
    гори светлината, цъфти красота!"

    !!!

    АПЛОДИСМЕНТИ!!!
  • Госпожо! Аз ни най-малко не ви лаская. Но казвам това, което мисля, че е истина.
    Поздрави!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...