10 апр. 2012 г., 11:38

Молба

790 0 9

МОЛБА

 

Вземи ми сърцето във длани горещи,

замръзнало то е - покрито със лед

от мъката зла на безсънните нощи

и дните самотни в живота не лек.

 

Стопли ми сърцето със ласките нежни

и щедро дари го със слънчеви дни!

От обич и чувства красиви, безбрежни

към утро сияйно с любов погледни!

 

Когато сърцето към щастие тича -

да бъде обичано и да обича,

тогава в живота струи топлота,

гори светлината, цъфти красота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Елена. Не бях се замисляла, но надявам се, че разбрах грешката си- чувствителна, поетична душа и поетична дарба не са дно и също. Човек може да обича поезията, да страда, да се вълнува, да съпреживява, като нежна мембрана да откликва на всичко хубаво и лошо и да не може да драсне и ред, да изрази чувствата си. А поетичната дарба не е еднаква за всички- едни я имат повече, други по- малко.
    благодаря ви и на теб и на Словолюбов, че можах да прозра една простичка истина и да не се правя на ощипана мома.
    Брагодаря и на Елина за добрите пожелания.
    И аз пожелавам на всички Светли Великденски празници!
  • Честито Възкресение, Анка!
  • Уважаеми Пандалей, аз не приех мнението ви като ласкателство. Само исках да кажа, че е приятно на човек да слуша хубави неща за себе си, но си мисля, че не ги заслужавам.Но не оспорвам изразеното от вас- от страни по- добре се виждат нещата и другите могат да дадат по- обективна оценка, което човек, понякога и от излишна скромност не иска да признае.Благодаря ви още веднъж и приемете, че сте разбран правилно.
    Светли великденски празници.Ще се радвам, ако че посещавате. Всичко хубаво!
  • Много ми хареса!
    Прав е Merimemnon (Панделей Словолюбов), поетичната душа дава на стиха живот, нещо, което и най-добрия майстор на класическо стихосложение не може да даде, ако не носи поезията в душата си...

    "Когато сърцето към щастие тича -
    да бъде обичано и да обича,
    тогава в живота струи топлота,
    гори светлината, цъфти красота!"

    !!!

    АПЛОДИСМЕНТИ!!!
  • Госпожо! Аз ни най-малко не ви лаская. Но казвам това, което мисля, че е истина.
    Поздрави!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...