2 jun 2011, 14:00

Молитва 

  Poesía » Otra
650 0 3

 

Все някога ще бъда шепа пясък,

лъчисти капки - топъл дъжд;

В морето бясната вълна - разбита с трясък,

сълза, потекла изведнъж.

 

Дори скала, отронена със мощен крясък,

или пък семенце, покълнало край път;

И слънчев лъч - пречупващ блясък,

последна мисъл - минала отвъд.

 

Да бъда мога полъхът на вятър,

надвиснал облак, летен гръм;

Порязващ студ и песента позната

или снегът, натрупал вън.

 

С любов се моля,

нека бъда във Света -

дихание ритмично в необята;

Пречистеният ум във пустотата.

Да бъда!

Нека бъда светлина разлята!

 

 

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Понеже този текст е малко по-добър от повечето други, които изчетох досега, мога да си позволя да се отпусна и да (се) запитам: "Защо продължават да се публикуват посредствени опити за поезия?"

    Прощавай, не се заяждам с теб, Петя, просто наистина се чудя...
  • нека бъда във Света -
    дихание ритмично в необята;
    Поздрави! Хубав стих.
  • Да бъде светлина!!! ПОЗДРАВ!
Propuestas
: ??:??