Все някога ще бъда шепа пясък,
лъчисти капки - топъл дъжд;
В морето бясната вълна - разбита с трясък,
сълза, потекла изведнъж.
Дори скала, отронена със мощен крясък,
или пък семенце, покълнало край път;
И слънчев лъч - пречупващ блясък,
последна мисъл - минала отвъд.
Да бъда мога полъхът на вятър,
надвиснал облак, летен гръм;
Порязващ студ и песента позната
или снегът, натрупал вън.
С любов се моля,
нека бъда във Света -
дихание ритмично в необята;
Пречистеният ум във пустотата.
Да бъда!
Нека бъда светлина разлята!
© Петя All rights reserved.
Прощавай, не се заяждам с теб, Петя, просто наистина се чудя...