14 may 2013, 8:09

Молитва 

  Poesía
811 0 7

Молитва

 

 

Звездите пак в прозореца надничат,

като гадателка стара луната мълви,

с безумни сенки по стените тича

и очертава в мрака твоите очи...

 

В ръцете ти горещи като пещ

до въглен да изгоря отново,

пред догарящата ароматна свещ

коленичила и тази нощ се моля.

 

Обичам те, както река вълните си

жадно впила ги в соленото море,

с целувка да  съживя мечтите ти,

както те го правят от векове.

 

Стрела си ти забита във сърцето,

когато страдаш – то силно кърви,

щастлив  ли си, стихват ветровете

и по-ярко слънцето блести.

 

С безброй цветя закичила косите,

признателна на Бог, че днес си жив,

ще търся брод  дори и през скалите,

до безкрая с теб да продължим.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??