Молитва
Молитва
Звездите пак в прозореца надничат,
като гадателка стара луната мълви,
с безумни сенки по стените тича
и очертава в мрака твоите очи...
В ръцете ти горещи като пещ
до въглен да изгоря отново,
пред догарящата ароматна свещ
коленичила и тази нощ се моля.
Обичам те, както река вълните си
жадно впила ги в соленото море,
с целувка да съживя мечтите ти,
както те го правят от векове.
Стрела си ти забита във сърцето,
когато страдаш – то силно кърви,
щастлив ли си, стихват ветровете
и по-ярко слънцето блести.
С безброй цветя закичила косите,
признателна на Бог, че днес си жив,
ще търся брод дори и през скалите,
до безкрая с теб да продължим.
© Миночка Митева All rights reserved.
