2 dic 2010, 16:15

Молитва

661 0 0

           М О Л И Т В А

 

Скъсваме на мислите живота

сутрин, щом деня на длани понесем,

и издигайки ръце към Бога,

във молитва мълком над света се пренесем.

 

Таз молитва е една-едничка,

но за всеки скрила същността,

в клетката затворена безпътна птичка

литва и се рее във вечността.

 

Щом издигна светещото слънце

във ръце, то трепва във дъжда

като малко палаво детенце,

търсещо закрила от беда.

 

И се скитам – търсеща икона -

истинската, моята, неповторима,

за да се помоля аз на воля:

Боже, помогни ми да се преоткрия!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...