М О Л И Т В А

Скъсваме на мислите живота

сутрин, щом деня на длани понесем,

и издигайки ръце към Бога,

във молитва мълком над света се пренесем.

Таз молитва е една-едничка,

но за всеки скрила същността,

в клетката затворена безпътна птичка

литва и се рее във вечността.

Щом издигна светещото слънце

във ръце, то трепва във дъжда

като малко палаво детенце,

търсещо закрила от беда.

И се скитам – търсеща икона -

истинската, моята, неповторима,

за да се помоля аз на воля:

Боже, помогни ми да се преоткрия!