Скъсваме на мислите живота
сутрин, щом деня на длани понесем,
и издигайки ръце към Бога,
във молитва мълком над света се пренесем.
Таз молитва е една-едничка,
но за всеки скрила същността,
в клетката затворена безпътна птичка
литва и се рее във вечността.
Щом издигна светещото слънце
във ръце, то трепва във дъжда
като малко палаво детенце,
търсещо закрила от беда. ...