5 mar 2017, 17:35

Молитва

  Poesía » Otra
894 0 0

В тясната уличка на големия град,

чийто живот бе пълен с жад и глад,

ме срещна стара жена,

твърдяща, че няма деца.

Обърна се към мене с "Чадо мое",

може би почувства мен като свое.

А аз хлапак с раздрано коляно,

затиснат от живота, с детство пропиляно, никак не разбирах думите нейни,

а сега затъвам в тях като в басейни.

"Една секунда е нужна живот да развали

и една душа на две да разслои."

Протягаше ръце към небето,

а очите отразяваха надлъж морето.

Виждаше нещо, което го няма,

даже у мене мъка задряма.

 

Тая вечер стоя азе самотен,

с голяма жалост, за онез думи грамотен.

Протягам и аз в небето ръце,

безсилието превива ме на две.

Повтарям думите прости, които знам,

моля се, моля, да ме чуе някой там.

"Избави. И близките, и мене,

от смъртта зад ъгъла, дето всички нази дебне."

 

Голям е градът, а улицата е тясна,

една звезда на небето проблясва.

Един пламък догаря

и една душа изгаря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...