В тясната уличка на големия град,
чийто живот бе пълен с жад и глад,
ме срещна стара жена,
твърдяща, че няма деца.
Обърна се към мене с "Чадо мое",
може би почувства мен като свое.
А аз хлапак с раздрано коляно,
затиснат от живота, с детство пропиляно, никак не разбирах думите нейни,
а сега затъвам в тях като в басейни.
"Една секунда е нужна живот да развали
и една душа на две да разслои."
Протягаше ръце към небето, ...