В тясната уличка на големия град,
чийто живот бе пълен с жад и глад,
ме срещна стара жена,
твърдяща, че няма деца.
Обърна се към мене с "Чадо мое",
може би почувства мен като свое.
А аз хлапак с раздрано коляно,
затиснат от живота, с детство пропиляно, никак не разбирах думите нейни,
а сега затъвам в тях като в басейни.
"Една секунда е нужна живот да развали
и една душа на две да разслои."
Протягаше ръце към небето,
а очите отразяваха надлъж морето.
Виждаше нещо, което го няма,
даже у мене мъка задряма.
Тая вечер стоя азе самотен,
с голяма жалост, за онез думи грамотен.
Протягам и аз в небето ръце,
безсилието превива ме на две.
Повтарям думите прости, които знам,
моля се, моля, да ме чуе някой там.
"Избави. И близките, и мене,
от смъртта зад ъгъла, дето всички нази дебне."
Голям е градът, а улицата е тясна,
една звезда на небето проблясва.
Един пламък догаря
и една душа изгаря.
© Катерина Русева Всички права запазени