23 oct 2015, 21:19

Молитва

  Poesía » Civil
442 0 0

Бездънното небе

ни гледа с укор ням

и гневния му дъжд

дави земята.

Гневът е толкова голям,

че удря възрастните,

удря и децата.

Цветя с пречупени стебла,

се мъчат да се скрият

ниско в тревата.

Страх и болка ни гнети.

А Бог за обич ни създаде

и свят красив ни подари.

Но ние забравихме Помпей.

Забравихме Содом.

Не ни е скъпа ни земята,

ни бащиния дом.

Сами себе си намразихме.

Богородице, майко свята

на колене те моля, дойди.

На българите свяст дари.

Да спомнят Аспарух

и Фанагория.

И ние като него,

сами без чужда помощ

нека сътворим

„Нова Българска история”.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...