Oct 23, 2015, 9:19 PM

Молитва

  Poetry » Civic
440 0 0

Бездънното небе

ни гледа с укор ням

и гневния му дъжд

дави земята.

Гневът е толкова голям,

че удря възрастните,

удря и децата.

Цветя с пречупени стебла,

се мъчат да се скрият

ниско в тревата.

Страх и болка ни гнети.

А Бог за обич ни създаде

и свят красив ни подари.

Но ние забравихме Помпей.

Забравихме Содом.

Не ни е скъпа ни земята,

ни бащиния дом.

Сами себе си намразихме.

Богородице, майко свята

на колене те моля, дойди.

На българите свяст дари.

Да спомнят Аспарух

и Фанагория.

И ние като него,

сами без чужда помощ

нека сътворим

„Нова Българска история”.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....