8 nov 2016, 16:41
Молитва
И сякаш там нейде,
на връх планината,
от вятъра брулен,
от слънце жарен,
стоя си самотен
и проклинам съдбата,
позволила отново, да бъда сломен.
Но порив внезапен,
главата надига
а лъч на надежда проблясва над мен.
И поглед от ярост и злоба лишен
...към Отеца Небесен, ...
на връх планината,
от вятъра брулен,
от слънце жарен,
стоя си самотен
и проклинам съдбата,
позволила отново, да бъда сломен.
Но порив внезапен,
главата надига
а лъч на надежда проблясва над мен.
И поглед от ярост и злоба лишен
...към Отеца Небесен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Петър Максимов Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
